С бъклица и дрян

<!– /* Style Definitions */ p.MsoNormal, li.MsoNormal, div.MsoNormal {mso-style-parent:““; margin:0cm; margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:12.0pt; font-family:“Times New Roman“; mso-fareast-font-family:“Times New Roman“;} @page Section1 {size:595.3pt 841.9pt; margin:70.85pt 64.9pt 70.85pt 70.85pt; mso-header-margin:35.45pt; mso-footer-margin:35.45pt; mso-paper-source:0;} div.Section1 {page:Section1;} –>
/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:“Table Normal“;
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-parent:““;
mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-para-margin:0cm;
mso-para-margin-bottom:.0001pt;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:10.0pt;
font-family:“Times New Roman“;}

Не, тази публикация не разглежда етнографски проблем. По-скоро това, за което пиша е от компетенциите на народопсихологията, а може би се изучава и от антропологията като етап от развитието на праисторическите общества. Но за да не ви отегча още с първите редове, нека пробвам да ви разсмея.

Знаете ли какво е единственото нещо, което е по-гадно от закъснял, студен, мръсен, зловонен и претъпкан автобус на Столичната компания за градски транспорт? Отговорът е: невъзпитаните, нечистоплътни, необразовани, нетрезво мислещи, нередовни пътници в градския транспорт, които се карат с контрольорите.

Геният на руското/съветското машиностроене е изобретил едно невероятно ефективно творение. То е продукт на Московския автомобилен завод “Лихачов” и се нарича ЗИЛ-130.  Понеже още мигате недоумяващо, ще ви обясня какво имам предвид. Имам предложение постепенно автобусите от софийския градски транспорт да бъдат заменени с този “грузовик” с дълга база, който да подхожда перфектно на начина на мислене на нашите пътници. Камионът се отличава и с екстри като покривало на каросерията и въздушно охлаждане на купето зиме и лете. А за особено нахалните пенсионери на връщане от пазара “Георги Кирков” в най-пиковете часове, разбира се, с огромен кашон, побрал трудно прототип на радиоапарат ВЕФ (който се продава на промоция за 1 лв. от бай Ставри на сергията след спирката вляво) е предвидена и пейка, тип дървена. Тя би привлякла вниманието и на млади, и на стари. Хората на почтена възраст ще могат спокойно да се побутват озлобено с бастуните в спор кой трябва да седне пръв според прослужения трудов стаж и категория труд. Младите пък ще могат да се позабавляват, като напишат на пейката с дебел черен перманентен маркер “Слафка от 5 б клас е уличница” (автоцензура, б.а.) или за по-патриотично настроените и полиглотите сред учениците има възможност да оставят след себе си един лозунг “Bаlgariq na tri mureta”, гарниран със свастика. Като всичко казано досега не изключва и удоволствието на по-емоционалните ни съграждани да я натрошат на трески в знак на протест срещу неразговорливата сервитьорка в “Ориент 33”, която е финтирала нашите герои и ги е принудила за поредна вечер да прегръщат единствено възглавницата в леглото си.

Освен това предлагам този вид транспорт да бъде безплатен. Никой няма да дупчи билетче, няма да има електронна системи за таксуване, няма да минават служители на Контрол по транспорта. Идилия. Никой няма да се оплаква колко е некомфортно, нехигиенично и колко скапана ни е държавата, защото просто никой няма да даде една стотинка за услугата. Дори и комунистите в най-утопичните си трудове не са предвидили такава прогресивна система, която да задоволява потребностите на населението.

Едно време, когато начело на държавата беше отново един човек с очила, чиито мечти и идеи са били в сърцето – Тодор Живков – можеше да се качиш в автобуса срещу 5-6 стотинки при цена на нафтата 12 стотинки (в определени периоди и по-малко). Сега плащаме дори по-малко 1 лв. при стойност на дизеловото гориво около 2,10 лв., тоест пак сме на келепир с 5 стотинки. Тези пет стотинки, които СКГТ не ни взема, й струват грубо около 12 милиона лева (изчислено на базата на броя на превозените през 2006 г.), което пък от своя страна се равнява на 120 автобуса от класа на оранжевите Бе Ем Це – едни от най-масовите рейсове в София. Досега говорих за 5 стотинки. Сега нека си представим колко ни ощетяват поне петимата души около нас в автобуса, които се возят гратис. Аз не смятам, че е справедливо някой абсолютно непознат да се качи в предварително поръчаното от мен такси, а аз да трябва да плащам цялата сметка. В автобуса се чувствам по същия начин. И така би следвало да се чувстват и останалите пътници.

Но тъй като сме си специфичен народ, ние мислим, че когато сме честни данъкоплатци, и образцови граждани, изглеждаме като прецакани малоумници. И затова гоним и обиждаме контролите, които си вършат работата и глобяват нередовните. Цъкаме гневно с език и казваме, че първо трябва да бъдат глобени “мангалите”, не съобразявайки, че в случая ние също сме си мангали, защото в джоба ни няма билет.

Затова призовавам още веднъж:

Докато не проумеем как и защо се спазват правилата, искам всеки ден да се возя на ЗИЛ-130.

Advertisements

Етикети:

Един коментар to “С бъклица и дрян”

  1. Bus Chavdar 11m4 Says:

    Това става за извънградски превози!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: