Тъкмо бях решил да поддържам личен блог, но съдбата пак си каза думата и сложи прът, ако не и цял чепат клон, в колелата на това мое начинание. Сега се завръщам, вдъхновен от моята приятелка Majah, която доста по-често изпълнява блогърските си задължения.
А какво се случи през това време ли? Ами станах Еразмус. Сега може би е редно да обясня какво значи, защото тази дума звучи повече като клинична диагноза, а определено нае се чувствам неизлечимо болен. Еразмус или Еразъм на български е името на холандски философ живял през 15 век и волю-неволю доста е попътувал из Европа. Може би затова така е наречена европейската програма за студентски обмен. Студентите получават възможността да учатза семестър или година в чужбина, като получават стипендия за престоя си в другата държава. Такса в чуждия университет не се плаща – трябва да си изряден в плащането на сметките към родния. И общо взето след малко бюрокрация – автобиографии, мотивационни писма, молби и разни такива подробности ставаш студент я в Германия, я Франция или където реши човек.
Та в такъв един Еразъм се превърнах и аз. Живея (остана още месец) в немското градче Оснабрюк в северна германска провинция Долна Саксония. И има доста за разказване, но не знам от къде да започна и затова няма и да се опитвам. Цялата работа е в това, че уж отиваш главно да учиш, но всъщност се оказва, че най-важното е да се запознаеш, с колкото е възможно повече хора. Затова не лекциите и семинарите са от такова значение, а партитата, барбекютата и бирата в градинките. Всъщност нещата, които учиш в университета, можеш да прочетеш в книгите, но хората, които ще срещнеш, ще бъдат с теб само около половин година и след това всеки по своя път.
А се оказва, че половин година е много малко време, колкото и странно да звучи. Аз лично сега след петия месец, изобщо не мога да разбера кога минаха. В университета не е необходимо да се преучваш, достатъчни са 5-6 предмета и всичко се нарежда – остава доста свободно време за студентски живот в истинския смисъл на думата. Купон след купон. Екскурзия след екскурзия и пак партита. Черният дроб става по-важен орган от сърцето на моменти.
Изпити ли? Някои даже изобщо нямат. Тъй като сме си по-хирички балканците, успяваме да убедим професорите колко ни е трудно да свикнем с немската система например и не можем да се справим за един семестър и често минаваме и само с една презентацийка от десетина минути. Е, аз съм прекалено горд, за да направя такова нещо, но на много изобщо не им мигва окото. Така или иначе остава доста свободно време, което се уплътнява с изучаване на фразата „На здраве!“ на всички европейски езици в повечето случаи.
Но едно предупреждение: по-добре не избирайте малките градове. Първо, няма особено много места за излиза. Второ, познаваш шофьорите на градския транспорт и физиономиите на хората в рейса след първата седмица. Няма достатъчно сродни Еразмус души, което е май най-големият недостатък. Защото с местните някак си не се получават много добре нещата. Все пак си чужденец – немците (или каквито там) не знаят за какво да си говорят с тебе и те гледат като пукали; ти не знаеш какво да им кажеш, защото твоите впечатления от страната не са им особено интересни (понеже самите те отдавна вече и те са ги забелязали); а и те имат доста повече задължения -повече лекции, работа и тъ нъ; пък и говориш със своя си акцент, което на тях им странно. Затова и Еразмус обществото е доста сплотено винаги и всичко се случва там.
И така. Оказва се, че Еразмус не е равно на студент в Германия. Това е едно особено животно, което е (сравнително) интелигентно, но не е и съвсем истински студент в западноевропейския смисъл на думата – сереч младеж, разкъсван между работата и книгите. Но май по-добре Еразмус, от колкото немец. До този извод стигнах аз тук.
