Довечера на диско

Първо, започвам с едно лирическо отклонение. Много обичам блогове и се радвам искрено на хората, които поддържат редовно свои. Дълго време се канех да се включа в контингента на пишещите хора, но никога не правех първата стъпка с универсалното оправдание - “нямам време”. А по принцип, стига да искаш нещо, време винаги се намира. Но ето - в крайна сметка по-добре късно, отколкото никога.

А сега по същество. Колко често ви се случва да излизате? Под излизане имам предвид ходене на бар, дискотека или кръчми (за по-заседналите читатели;). На мене такива преживявания ми се случват горе-долу веднъж седмично. И може би защото винаги знам как да си прекарвам добре, обикновено оставам, до момента, когато последният от компанията не реши да си тръгне. Дааа, това означава, че веднъж седмично се прибирам, както казват, “по никое време”.

Но има ли проблем в това? По принцип единственото нещо, за което се ядосвам, че не съм осъществил, е изнасянето от дома на родителите. Вече на 21, понякога съжителството с тези хора ми действа изнервящо, въпреки че иначе те са ми най-близките на този свят. Просто предпочитам да ги виждам по-рядко. Отплеснах се в тази посока, защото поводът за днешния пост е последният скандал с “родителското тяло” заради късното или по-скоро моето ранно прибиране вкъщи.

От тирадата, която баща ми държа, много интересни ми станаха няколко неща. Човекът много се тревожел, защото съм “активен, когато другите хора спят, и спя, когато останалите работят”. Идваше ми да го попитам кой се счупва от работа в неделя сутрин, но той просто не допусна да се дадат някакви контрааргументи. Така, освен това излизането щяло да ми “навреди”. Каза го толкова общо, че не разбрах какво има предвид. И куп подобни консковидни приказки.

От момента на този разговор досега са изминали около 2 часа. Толкова време си мисля аз ли съм наистина толкова по-различен от “нормалните” хора или просто поколенията са се сменили и се е променил начинът на живот. Странно ми е, защото всичките ми добри приятели, хора с интелект и перспектива, правят това, което и аз - излизат през почивните дни. Но никой от тях не се е провалил поради тази причина. И аз няма да го направя. А и си спомням нещо, което моят дядо, когото безкрайно много уважавах, веднъж ми каза - От сън спомен няма.

Иначе снощи празнувахме рождения ден на един приятел в клуб “Sugar” на Графа в София. След около час и половина шляене по улиците, за да си намерим заведение, в което ще можем да седнем без резервация, съвсем случайно решихме да го пробваме. И мисля, че не сгрешихме. Макар че клубът имаше два много сериозни недостатъка. Нямаше gender balance (преобладаваха мъжете, в общи линии голяяямо коч парти) и DJ-ят беше негър, който пускаше комерсиален хип-хоп. Но така или иначе не е важно къде отиваш, а с кого отиваш, защото последното е от значение даи ще си прекараш добре.

Беше доста уютно от гледна точка на това, че не беше прекалено пренаселено, а и не беше толкова трудно да чуеш какво човекът срещу теб се опитва да ти обясни. А и обстановката на баунс-партито беше допълнена от десетина чернокожи братя, които бяха голяма атракция. И най-хубавото във въпросния клуб беше персоналът и особено нашата сервитьорка, която беше много контактнаи винаги усмихната, и винаги наоколо, за да обслужи масата. Ааа и я бива в танцуването. Така че смятам че прекарването беше добро.

Ще видим какво ще стане следващия уикенд, когато изляза. Може би ще трябва да си стрягам багажа и да напускам родния дом. И ще бъде по-добре, ако го направя.